Кой е д-р Ив. Селимински
Роден е на 24.12.1799 г. в стария квартал на Сливен "Клуцохор". Детството на Селимински е нерадостно. Домашното си възпитание в строго религиозен дух получава в дома на дядо си Георги и баба си Драгана. Баща му е убит една година след неговото раждане, а през 1813 г. умират майка му и роднините му от чума. Учи в килийното училище в родния си град, а по-късно - в най-прочутата за времето си гръцка гимназия в град Кидония. Тя се слави със забележителните си учители - Сарафис, Вениамин, Каирис и Петру.
През 1821 г. избухва националноосвободително въстание в Гърция и Селимински поддържа връзка с водачите му. В Пелопонес, в продължение на две години взема непосредствено участие като командир на въстанието. През 1824 г. напуска Гърция и се установява в Брашов (Румъния). Този град се превръща в един от първите центрове на българската емиграция. Тя натоварва сливенеца, като най-подходящ, да отиде в България и да организира народа за борба срещу поробителите, посвещавайки го в свободолюбиви идеи.
На 26.10.1825 г. Селимински пристига в родния си град. Открива първото елино-българско класно училище. Благодарение на добрата подготовка, която има, въвежда нови предмети: четене и писане на български език, българска история и география, естествознание и математика. Като учител привлича ученици не само от Сливен, но и от Шумен, Карнобат, Стара Загора. Новото училище представлява етап в развитието на българското просветно дело.
Но главната цел за идването на Селимински в Сливен е да основе тайна революционна организация "Братство". Той е първият български революционер-демократ, който подготвя основите на първата българска тайна организация за подготовката на военно въстание срещу турската държава.
Организираните от Селимински сливенци вземат активно участие в Руско-турската война от 1828 - 1829 г. След сключването на Одринския мир, за около 12 хиляди души става невъзможно да останат в града. През 1830 година, след много трудности и лишения, отвежда изселниците в Румъния и ги настанява близо до град Плоещ, в имението "Берязка". Там се слагат основите на един град - Нов Сливен. Селимински е всепризнат ръководител ва българските емигрантти, техен просветител и будител.
През 1840 година напуска българската колония във Влашко и се записва в Атинския университет да учи медицина. Обучението не го удовлетворява и заминава за Флоренция, където учи и практикува в голяма градска болница. През 1845 година получаава диплома за медик-хирург от медицинската школа в Сиена - област Тоскана.
Практикува лекарската си професия в Румъния. През 1846 г. взема главно участие в написването на заявление до султан Абдул Меджид, в което се иска избиране на българи за свещеници и служене в църквата на български език.
Върхът на политическата дейност на Селимински е по време на Кримската война.През 1853 г. организира доброволчески български отряд от 2000 - 4000 души, който взема участие в редица боеве в Добруджа.Последните години от живота на видния българин (1863 -66) са свързани с дейността му като лекар. От това време е забележителна обиколката му из Европа - Прага, Дрезден, Париж.
Д-р Иван Селимински умира на 21.07.1867 г. н румънския манастир "Дълхуци", около Галац. През 1876 г. Българската добродетелна дружина решава да бъдат пренесени костите му в Букурещ и да се издигне паметник на гроба му. Имуществото си, което включва и ценни съчинения в областта на философията, историята, социологията и медицината, той завещава в полза на просветното дело. Със средства от фонд "Д-р Ив. Селимински" са издържани български студенти в европейски университети.
Трето основно училище с гордост носи името на народния будител, учения българин и самоотвержен сливенски гражданин д-р Иван Селимински.