Благодаря!

Мили мои деца, уважаеми родители, благодаря ви за топлите трогателни думи, които адресирахте към мен. Вълнението ми бе толкова силно, че напиращите в очите ми сълзи не ми позволиха да прочета прекрасните слова пред класа. Затова публикувам текста на поздравлението ви тук:

Навън е нощ, звезди потрепват в мрака,

а купчина тетрадки още чака.

В очите от умора зачервени,

надвесени над букви разкривени,

оглеждат се душите детски, чисти,

излети върху снежнобели листи.

И пак с любов разгръщат две ръце,

тетрадка не - разтворено сърце

и сякаш между белите листа

е сбрано всичко ценно на света.

Душата преизпълнена следи,

кое дете как думите реди,

и грешките внимателно поправя,

но винаги на всеки подарява,

в оценката по мъничко отгоре,

с едно сърце за всекиго отворено.

А щом те срещне утре изгрев нов,

ще даваш пак от своята любов

на палавници с рошави главици

и на девици - стройни хубавици.

И ще ги учиш с дух и светлина

на разум, мъдрост и човещина.

И нека път поели към света,

успеят да запазят любовта!

Където и да идат след това,

докрай да пазят твоите слова,

що с обич вложи в техните сърца!

Защото те са твоите деца!

                НЕМИРНИЦИТЕ от ІІ Б клас

                м. май, 2009 година