В наше село слезли мечки
да си сбират сухи клечки,
буен огън да кладат,
стари баби да ядат.
Подгонила ги баба зла
със пръчка във ръка.
Хукнали мецаните,
върнали се в балканите.
Котето Монче
се катерило на клонче,
но паднало в листата
и заплело си крачката.
Приятелят му първи
наречен дядо Мърви
видя го отдалече
и към него се завтече.
На дървото се качи
и котето спаси.
Оттогава Монче
е кротко кат бонбонче.
Веси
Моето мъничко внуче
си има бяло рунтаво куче.
То се казва Нерон
и е на почит като барон.
По цял ден си мислят игрички,
но правят само белички.
Киара
Вкъщи си отглеждам котараче,
то си има тъничко мустаче.
Нощем хваща мишки от тавана,
сутрин бърка с лапички в тигана.
Мама често ми се мръщи,
че е голяма бъркотия вкъщи.
Аз й казвам, че това котаче мило
е рисувало стените с нейното червило.
Дони
Лято вече е при нас
на море ще ходя аз.
Набързо стягам си багажа
довиждане на всичките ще кажа.
Чайки, гларуси, вълни -
на плажа е пълно с игри.
Но вече е време детето
да се сбогува с морето.
Георги
Цветята - те са децата на земята!
Радват ни със нежност, красота,
даряват ни с ухание и топлота.
Откъснеш ли ги от земята, знай,
плачат със невидими сълзи безкрай.
Погалиш ли ги със усмивка на лице
те даряват ти своето сърце!
Милена
В час ни карат нотите да дирим,
после всички трябва да ги свирим.
Ако някой нещо се обърка
после почва той да смърка.
Пусна музикана госпожа Луланска
и запяхме в ритъм песента холандска.
Пяхме, пяхме близо час,
но не бе доволна тя от нас.
Ели
Идва зима тъй красива
весела, палава, игрива.
Дечицата малки
правят зимни пързалки.
Танцуват белите снежинки
като малки балеринки.
Галят бузките червени
на дечицата засмени.
Сиси
Ах, това училище
така наречено "мъчилище"!
Там е много забавно,
но е малко странно.
В него има веселба, но и мъничко тъга.
Тъжно, когато имаме тест,
радостно, когато имаме шест.
Хей, ваканция, ура!
Чакам те от пролетта.
Сбогом, учителко мила, добра,
сбогом на всички до есента.
Симона
В тази хубава песен
се разказва за златната есен.
Тя буйни коси разпиляла
и със ситен дъждец земята поляла.
В полето отново поникна зелена тревица,
по която се разхождаше козица с дълга брадица.
Пчелички събрали последен прашец,
подгони ги есенният дъждец.
По небето в клин полетяха пойните птички -
малки дечица им махат с ръчички.
Александра
Малко зайче бяло
кротко си играло.
Срещнало една пчеличка -
тя летяла сам самичка.
Двамата се поздравили
и приятелство открили.
Заедно в голямата гора
прекарвали деня.
Търсили храна
като на игра.
Зайчето намерило малинка,
а пчеличката - къпинка.
Не усетили, че се стъмнило
и вече късно било.
Изяли плодовете
и си тръгнали по домовете.
Мартин
Имам си котенце мъничко, сиво -
страшно красиво.
Гледам го аз много грижливо,
за да се чувства с мене щастливо.
То ми е другарче вярно
за мойте грижи благодарно.
Жари
Живомир Тодоров
Симона Рачева
ПРИКАЗКА ЗА ЕМКАТА И ГОГ
До една велика планина, при една малка рекичка, имаше едно момче на име Емо. То беше палаво – викаха му Емката. Много обичаше да играе навън със своя най-добър приятел Георги, на когого казваха Гог. Те, нашите невероятни герои, правеха куп лудории заедно.
Един топъл ден те отидоха с колелата си на екскурзия в планината. Взеха храна и вода. Щом пристигнаха на езерото видяха следната табела: „Не докосвайте водата, защото ще съжалявате!”
Спогледаха се и си казаха:
- Не вярвам на това, Гог, а ти? – попита Емката.
- Не вярвам и аз, и за да го докажа ще пипна! – остро възрази Гог.
Хорицата от града неслучайно не дойдоха, защото знаеха, че езерото крие опасност. Що се отнася до Емката и Гог, от любопитство скочиха във водата. В миг се превърнаха в жаби. Колко изненадани бяха, че завариха в блатото жабоците Алекс, Ивайло, Сава, Венко, Дони и Иван, а Марто беше готвач и домакин.
Заради своето любопитство останали жаби през следващите сто години.
Емануил Кунев
В най-голямото море,
Пролет
Идва пролетта прекрасна
и си тръгва баба Зима бясна.
Сърди се на нея пак,
че измества я незнайно как.
Пролетта е тъй красива -
млада, жизнена и дива!
Носи тя живот на всички
растения, хора и птички.
Когато свътът изглежда тъй променен
тогава е и моят ден рожден.
И затова обичам пролетта,
защото тогава съм се появил на света!
Георги
Пролет зелена
Зимата отмина,
цъфнаха цветя.
Дърветата развиха
зеленички листа.
Птички надойдоха
отдалеч, от юг.
Свиха си гнезденца
по дървета тук.
С шарена премяна,
с глъч и веселба
зелена и засмяна
дойде пролетта!
Дони
Прекрасната пролет
Когато дойде пролетта
всички викаме "Ура"!
Олеле, ами сега
какво да правя през деня!
На пикник ли в гората,
на разходка в планината?
Ах, какви цветчета
и напъпили дръвчета!
Браво, тук са всички
щъркели и птички!
Пеперудките красиви,
пчеличките ни работливи -
с всички се сдружавам
и много аз се забавлявам.
Веселина
Пролет
Ах, пролет красива,
правиш ме щастлива!
Що не може всеки ден
ти да си около мен?
Минзухарче малко скромно,
колко си ми ти бездомно!
Ще те взема във ръчица,
ще те водя при дечица.
Ах, пролет мила,
света си обновила!
Слънце, птички и дечица
радват ти се от душица.
Михаела
Пролет
Ура!
Нежна пролет е дошла!
Ухае силно на цветя.
Зелена трева по полята,
разцъфнал цвят по дървесата,
усмихнато слънце на небе
казва ми "Здравей, дете!"
Ах, че радост,
ех, че нежност -
чудна красота
ни носи пролетта!
Милена
Пролет
Иде пролетта засмяна,
иде с пъстра хубава премяна.
Всяка клонка е зелена,
всяка пъпка - позлатена.
Птичките идват си от юг
и гнезда си вият тук.
Цветята разцъфтяват
и пеперуди полетяват.
А децата засмени
са с нови премени.
Играят и лудеят вън
нямат нужда те от сън.
Силвия
Пролет
Пролет бяла,
пролет цветна и красива
ти си тъй омайна
и по своему си дива!
В твойте краски
ти си царствено-разкошна -
запленяваш всеки
с хубостта си гиздава и мощна!
Вред, където се докоснеш
с пръчицата си вълшебна
ти превръщаш сивотата
в чудна песен за душата!
Язовири и рекички
зашумяват като пойни птички.
Със одежди нови високите Балкани
приличат на огромни великани.
Нов живот се ражда.
Боже, каква е тази сила
дето вкичко тъй вазражда!
Киара
Задухва южнякът. Прогонва облаците. Слънцето бавно изгрява и озарява смарагдените планини. Нежно разцъфват цветята. Постепенно всичко става зелено.
Птичките започват отново радостно да пеят и да възхваляват в песните си природата.
Децата тичат по поляните и радостните им викове биват разнасяни от южняка. Те го гонят с всички сили. Искат да го хванат, но никой няма да успее, защото вятърът е неуловим. А той отива в гората и започва да пее. Всички спират да го послушат, дори и песнопойните птички.
Денят приключва. Слънцето се спуска бавно. Небето се шари с красиви нюанси, а после ни обгръща тиха спокойна нощ.
Колко е красива тази пролет!
Елица
Малко бяло кокиче,
красиво като момиче!
Стоиш вън на студено,
защото си закалено.
Цветчето ти нежно ухае,
та който мине да се омае.
Стъблото ти – тънко високо,
да гледаш поле широко.
Листата ти китни, зелени
като момински премени.
Децата със радост се кичат
и най-много тебе обичат.
Дони
Ей, кокиче, кокиче,
Ти си нежно мъниче.
Показа си главица –
истинска хубавица
и викна с ясен глас:
- Ставайте всички,
пролетта идва при вас!
Усмихна се слънцето,
тревичките, мушичките,
дечицата и птичките.
Хванаха се за ръце
и тропнаха весело хорце.
Вангелия
Кокиченце бяло,
в снежинки си цяло,
със тънко краченце
звъниш със звънченце.
- От сън се будете,
очи отворете.
Баба Зима си отива,
идва Пролетта красива!
Александра
Първото кокиче
е нежно кат момиче.
Аз видях заранка
бялата камбанка.
То е с чудна шапка,
сякаш росна капка,
носи пролет хубавица
като бяла птица.
Изпод снежна пелеринка
расло в нашата градинка.
Ще го скъсам аз на мама
с обич най-голяма.
Венелин
Ах, кокиченце,
мъничко момиченце.
С бяла камбанка,
красиво си - Снежанка.
Ти предвестник си на пролетта,
на децата носиш радостта.
След теб разцъфват се цветята
в горите, във полята.
Радост, глъч навред ехти,
Слънчо весело трепти.
Птички песни волно пеят
и децата вън лудеят.
Силвия
Кокичето е бяло.
Днес е разцъфтяло.
Изникнало в полето
и радва то детето.
Със сребърна камбанка,
подобна на коронка,
прилича на Снежанка.
За пролетта примамка.
Грациела
В градината на двора
взе ми нещо бяло взора.
Наведох се – било кокиче,
снежното момиче.
Гуши се под снегове дебели,
просветва със листенца бели.
Сякаш светлината цяла
от земята е изгряла.
Живомир
Ти си бяло мъниче
като малко птиче.
Твоята камбанка
е в бяла премянка.
Ти си бяла птица –
прекрасна хубавица!
Бялата ти шапка –
като росна капка.
Нежна си снежинка
с бяла пелеринка.
Жармена
Намерих си едно кокиче,
прилича ми на бяло птиче.
То е мило и красиво
сред цветята – срамежливо.
Със зеленичко телце,
мекичко като перце.
Ето скъпото кокиче,
мойто мъничко момиче.
Веселина
Птичко, защо стоиш така,
да не си изгубила своите деца?
Аз ще ти помогна,
но не за да те трогна.
Да ги търсим във гората,
да ги търсим из полята.
Не тъжи така,
с клюмнала глава!
Ой, ти волна птичко,
спокойно! Може да са на някоя жичка.
Ето ги във този храст,
паднали от онзи бряст.
Георги
Скъпа моя птице,
мила хубавице!
Кацни на тази круша,
че всеки да те слуша.
Животните в гората,
децата във полята
ще се веселят и пеят -
с тебе ще лудеят.
А за награда
екскурзия ти се пада
до близкото селце,
наречено "Зрънце"!
Веселина
Дони
На двора ме среща юначе
с накривено бяло калпаче.
То предвестник на пролетта е –
на зимата края вещае.
Що е то?
В двора на баба е кацнало птиче,
което изглежда като момиче.
То си има бяла качулка,
сякаш е истинска булка.
Само, че това не е никакво птиче,
което изглежда като момиче.
С него пред пролет всеки се кичи
и го нарича …………………. .
По поля и по гори
се белее и цъфти!
Предвещава пролетта.
- Как се казва то, деца?
Дони
Имаме едно мъниче,
Прекрасно е като момиче.
То е като бяло птиче
и се нарича ……………. .
То е предвестник на пролетта,
на пролетта и радостта.
Сякаш е росна капка
и си има бяла шапка.
Познайте кое е това момиче
и се нарича …………….. .
Цъфна в нашата градинка
бяла, хубава снежинка.
На глава й бяла шапка
и изглежда като капка.
Прекрасна е като момиче
и я наричаме …………. .
Георги
Тя родена е в горичка,
дето пее малка птичка.
Всички деца я обичат,
затова с играчки я кичат.
Що е то? (елхичка)
Щом натиснеш копче
тя отваря джобче.
Дърпа, смуче, всичко сбира
без изобщо да подбира.
Що е то? (прахосмукачка)
Щом я включиш в тока
хуква тя из блока.
Дърпа смуче със хобота
всичко със охота.
Що е то? (прахосмукачка)
Тя е мила и добра
винаги подава ми ръка.
Щом усетя нежните ръце
трепва моето сърце.
Що е то? (майката)
Елица
Тя е малка птица
и каца на всяка жица.
Храни своите дечица
и се нарича... (лястовица)
Бяла, мъничка звезда
от небето пада тя.
От нея всичко побелява.
Види ли слънце се стопява.
Що е то? (снежинката)
Георги
Умна, сладкодумна -
бъбри чак до мрак.
Който с нея е другар,
тя му дава чуден дар.
Що е то? (книгата)
Ключ извит, гласовит.
Не отключва той врати,
а заключва пет черти.
Що е то? (ключът сол)
Златни грейнали цветя
върху синкава ливада.
Виж - обърната е тя,
а пък ни едно не пада.
Що е то? (небето и звездите)
Милена
То е малко и пълзи.
Бавно движи се, нали?
Носи къща на гърба си,
а крачето му е босо.
Що е то? (охлюв)
Грациела
Нощем като златна пшеница
поникваме в голяма паница.
Блещукаме със своите искрици
и се наричаме ... (звездици)
Рокличка има червена,
с черни капки украсена.
Крилца си има тя,
познайте я, деца!
(калинката)
Дони
Малка светлинка в тъмното видях,
ала какво е това не разбрах.
Нито огън там блещука,
а е малката ... (светулка)
Галина
Живее в небето
виждаш я и през пердето.
Що е то? (луната)
Жармена
Грее като огън
голямо кълбо.
Свети като лампа
и грее ни то.
Що е то? (слънцето)
С шапка, шал и ръкавици
облечен е добре,
но огрее ли го слънце
започва да реве.
Що е то? (снежен човек)
Малка другарка е
с много юнаци.
Пълна с чудеса е
и много знае.
Що е то? (книгата)
Симона
Шарена като дъгата,
мъничка като цветята,
лети като птичка
весела, добричка.
Що е то? (пеперудка)
Александра
Ритам топка, карам лодка,
плувам, карам колело.
Вечно пъргав, здрав и чист
аз съм малкият ... (спортист)
Аделина
Всяка сутрин то изгрява
и светът по-светъл става
гали мило със лъчите
и събужда ни душите.
Що е то? (слънцето)
Ивана
Учат, рисуват, играят
после за нищо не хаят.
Що е то? (учениците)
Скрита в гъстите шубраци
срамежливо се навежда.
Някой нежно я поглежда
и в дома си я нарежда.
Що е то? (теменужката)
Пеперудки бели
по небето полетели.
Вихрен танц поели.
Галят ни лицата.
Радват с танца си децата.
Що е то? (снежинките)
Вангелия
Иван
Моето хвърчило
ще е във форма на плашило.
Ще бъде красиво
и малко диво.
Ще има хиляди хартийки
и много цветни фунийки.
Ще е бързо като вътър -
ще ходя с него на театър.
Ще се носи във небето
и ще плува във морето.
Ще бъде най-красивото от всички,
но няма да се надпреварва с птички.
Мартин
Днес си направих ново хвърчило.
То е от хартия и от лепило.
Има си опашка
дълга като прашка.
Лицето му е гладко
като бабиното сладко.
Украсата му цветна
като на дъгичка.
Очичките му светят
като две звездички.
Но от небето закапаха капки
едри като мамините шапки.
И моето ново хвърчило
се превърна в плашило.
Симона
Направих си пъстро хвърчило -
то беше тъй красиво!
Имаше цветна глава,
а опашката му - като дъга.
Нарисувах емблемата на отбора ми любим
и то стана като цветен килим.
Хвърчилото си пуснах в небето
и побягнах с него из полето.
Носеше се като вълна в морето
и бях доволен аз, детето.
Георги
Много се радвам, деца, че успяхте да сътворихте тези прекрасни стихотворения само за петнайсетина минути в часа по четене. Гордея се с вас!
Намерих си една светулка –
нарекох я аз нея Булка.
Сложих Булката на лист,
много хубав е и чист.
Но тя сега ми е сърдита,
че в листенцето е скрита.
Много ми е жал за Булка –
тя е моята светулка.
Аз ще й се извиня сега
и ще я пусна пак на свобода.
Вижте, приятели сме ние
и никой няма да се крие.
Веселина
Накъде така, светулчице,
къде отиваш в тъмното сега?
Моя мила булчице,
с блестяща светлина!
Аз не мога да се прибера –
да направим ей така:
Аз ще те приютя
в моята топла ръка.
А ти пътя освети ми,
кацни на моята ръчичка
и си подай малката главичка.
Дони
Хей, светулчице добра,
къде така се луташ
в мрачната гора?
Мигар търсиш липов лист
та на завет да се приютиш?
Или пък ме следиш,
за да ми покажеш пътя чист.
Кацни във моята ръка,
та да ме водиш в тъмната гора –
ти дружелюбна светлинка.
Симона
Светулке лекокрила,
къде ли си се скрила?
Моля те, ела,
светулко, тъй добра!
Дай ми светлинка,
за да ида у дома.
Пред мене полети
и пътя освети.
Силвия
Светулка
Ти, светулчице, летиш,
а защо така мълчиш?
И сега във тъмнината
тихо шумолят листата.
Някой приближава във тъмата
както ти летиш
пътя му да осветиш –
само да се съгласиш.
Той не може да се прибере -
ти подай си малките ръце
към къщата му полети
и дома му покажи!
Александра
Публикуват се без редакция!
обичам песнички да пея.
Каква е моята съдба -
да не съм на свобода!
Ала аз горкото
не им мисля злото.
Слушам вика на децата,
но зная им играта.
И мечтая си в полята
да усетя свободата!
Веселина
Дони
(приказката е разказана от името на снахата)
Омъжих се за един момък. Много е красив, но родителите му са толкова глупави, че си живея като царица. Един ден тъкмо се унасях да спя и ги чувам как се карат. Не могат да се разберат кой да вземе менците, за да донесе вода. Събудиха ме и аз много се ядосах. Излязох вън и им казах да не се карат, единият да донесе вода днес, а другият - утре. Така и направиха, а аз си поспах добре.
Накарай мързеливия на работа, та на ум да те научи.
Симона
(Приказката, класирана на І място в литературния конкурс "Светлината на Христовото Рождество" - раздел проза)
- Зън, зън! – иззвъня звънчето.
- Как смееш да ме будиш!? – провикна се Мечо. – Не виждаш ли, че е тъмно навън?
- Тъмно ли? – попита снежната фея. – Грешиш! Всички звездици греят с огнените си светлини. И знаеш ли защо? Защото тази нощ е тържествена !
- Че какво й е тържественото? – измърмори една стара парцалива кукла с големи очи.
- Как какво? Това е нощта, в която се роди Исус! – провикна се феята.
- А кой е този Исус? – предпазливо попита едно розово прасенце, което едва подаваше главата си от коша с играчки.
- Исус е Спасителят на света ! – прозвуча като ехо глас, идещ сякаш от звездите ...
- Така ли? А нас ще спаси ли от тази тъмна и студена стая? – запита едно измръзнало жълто патенце, което потреперваше от студ.
- Да! Всички ще ни спаси и ще ни стопли с обичта си! – каза феята и отвори широко прозореца на стаята.
На небето множество ангели танцуваха от радост. Чуваше се песента им, а около тях припламваха приказни светлини.
- И-ха-а-а-а! Колко е красиво небето! – възкликна плюшено зайче с клюмнали уши и се заслуша в песента на ангелите.
- Феятa е права, нали? – каза Мечо. – Това е толкова тържествена нощ, а ние сме се затворили в тази стая и мълчим. Хайде да празнуваме!
- Хайде, хайде! – развикаха се играчките и като се хванаха за ръце, запяха тържествено:
“Тиха нощ! Свята нощ!
..........................................”
Дони
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————