Ние творим

Make a Smilebox slideshow

4 клас

        Смелата баба

В наше село слезли мечки

да си сбират сухи клечки,

буен огън да кладат,

стари баби да ядат.

Подгонила ги баба зла

със пръчка във ръка.

Хукнали мецаните,

върнали се в балканите.

                        Венко

            Коте

Котето Монче

се катерило на клонче,

но паднало в листата

и заплело си крачката.

Приятелят му първи

наречен дядо Мърви

видя го отдалече

и към него се завтече.

На дървото се качи

и котето спаси.

Оттогава Монче

е кротко кат бонбонче.

                    Веси

            Внуче и куче

Моето мъничко внуче

си има бяло рунтаво куче.

То се казва Нерон

и е на почит като барон.

По цял ден си мислят игрички,

но правят само белички.

                    Киара

                Коте

Вкъщи си отглеждам котараче,

то си има тъничко мустаче.

Нощем хваща мишки от тавана,

сутрин бърка с лапички в тигана.

Мама често ми се мръщи,

че е голяма бъркотия вкъщи.

Аз й казвам, че това котаче мило

е рисувало стените с нейното червило.

                                         Дони

            Лято

Лято вече е при нас

на море ще ходя аз.

Набързо стягам си багажа

довиждане на всичките ще кажа.

Чайки, гларуси, вълни -

на плажа е пълно с игри.

Но вече е време детето

да се сбогува с морето.

                                     Георги

            Цветята

Цветята - те са децата на земята!

Радват ни със нежност, красота,

даряват ни с ухание и топлота.

Откъснеш ли ги от земята, знай,

плачат със невидими сълзи безкрай.

Погалиш ли ги със усмивка на лице

те даряват ти своето сърце!

                                Милена

            В час по музика

В час ни карат нотите да дирим,

после всички трябва да ги свирим.

Ако някой нещо се обърка

после почва той да смърка.

Пусна музикана госпожа Луланска

и запяхме в ритъм песента холандска.

Пяхме, пяхме близо час,

но не бе доволна тя от нас.

                                Ели

            Зима

Идва зима тъй красива

весела, палава, игрива.

Дечицата малки

правят зимни пързалки.

Танцуват белите снежинки

като малки балеринки.

Галят бузките червени

на дечицата засмени.

                        Сиси

        Училище

Ах, това училище

така наречено "мъчилище"!

Там е много забавно,

но е малко странно.

В него има веселба, но и мъничко тъга.

Тъжно, когато имаме тест,

радостно, когато имаме  шест.

Хей, ваканция, ура!

Чакам те от пролетта.

Сбогом, учителко мила, добра,

сбогом на всички до есента.

                            Симона

            Есен

В тази хубава песен

се разказва за златната есен.

Тя буйни коси разпиляла

и със ситен дъждец земята поляла.

В полето отново поникна зелена тревица,

по която се разхождаше козица с дълга брадица.

Пчелички събрали последен прашец,

подгони ги есенният дъждец.

По небето в клин полетяха пойните птички -

малки дечица им махат с ръчички.

                            Александра

         Зайчето и пчелата

Малко зайче бяло

кротко си играло.

Срещнало една пчеличка -

тя летяла сам самичка.

Двамата се поздравили

и приятелство открили.

Заедно в голямата гора

прекарвали деня.

Търсили храна

като на игра.

Зайчето намерило малинка,

а пчеличката - къпинка.

Не усетили, че се стъмнило

и вече късно било.

Изяли плодовете

и си тръгнали по домовете.

                            Мартин

            Котенце

Имам си котенце мъничко, сиво -

страшно красиво.

Гледам го аз много грижливо,

за да се чувства с мене щастливо.

То ми е другарче вярно

за мойте грижи благодарно.

                            Жари

Приказките на ІV "б"

        САПУНЕНИТЕ МЕХУРИ НА МИМИ

Мими беше малко, с руси къдрави коси, момиче. Имаше големи сини очи и когато погледнеш в тях, сякаш виждаш морето.

        Веднъж тя излезе да играе с приятелите си. Решиха да правят сапунени мехури. Те ставаха големи и се оцветяваха с багрите на дъгата, а после отлитаха. Мими знаеше, че те просто се пукат и изчезват.

        Стана тъмно и Мими се прибра вкъщи. Тя попита майка си:

-        Защо сапунените мехури се пукат?

-        Те не се пукат – отговори майка й. – Те преминават през невидим портал и се озовават в царството на мечтите. Затова трябва да знаеш, че с всяко направено мехурче от теб можеш да си пожелаеш нещо. Всяко мехурче щом се озове в царството разказва за твоята мечта на царя и царицата. Те ще направят така, че тя да се сбъдне.

Майката на Мими й пожела лека нощ и загаси лампата. Мими заспа и сънува чуден сън. Сънуваше, че едно сапунено мехурче преминава през невидим портал, а тя го последва.

В царството на мечтите беше много красиво. Цареше спокойствие, всички бяха много мили: Мими се приближи към мехурчето, което следваше, за да чуе какво ще каже то на царя и царицата. Но, о ужас! В просъница чу гласа на майка си:

- Ставай, Мими! Ще закъснееш за училище.

С голямо съжаление тя стана, а сънят остана незавършен. Но въпреки това Мими разбра, че не се сбъдват всички мечти. Сбъдват се онези, които са искрени, добри и от цяло сърц

Елица Аврамова

ОСИЧКАТА И ПЧЕЛИЧКАТА 

Имало едно време една малка и трудолюбива мравка. Станало време зима да идва. Мравката тръгнала да търси семена. Търсила, търсила, тук семенце, там семенце и видяла две яйчица. Те били много красиви – едното на лилави точки, а другото на райета в цветовете на дъгата. Мравката се надявала това да са мравчици. Това обаче не било възможно, защото те били два пъти по-големи от нея.

Минало време и те се излюпили – една пчеличка и една осичка. Те били неразделни, правели всичко заедно: ядели, играели, къпели се и си пишели домашните работи заедно. Откакто се родили те избягвали паяка.

Пораснали и си направили собствени домове. Вече само понякога играели заедно. Създали собствени семейства. Но все още били най-добри приятели.

Един ден, докато осата пиела от една капачка пълна с вода, някой й извикал да се приближи. Гласът идвал иззад едно дърво. Осата не обърнала внимание. Гласът пак се чул и казал, че знае къде има много дървета с ужасно сладки плодове. Осата се заинтересувала и отишла зад дървото. Тогава тя се заплела в паяжината на паяка и той я изял.

        Според вас защо е станало така?

Живомир Тодоров

ЩУРАТА БАБА

Седнах да пиша приказка: „Имало едно време един момък…” Сетих се, че вече такава приказка има. Помислих и реших, че може да напиша приказка за себе си. Започнах така:

Преди много, много години живееше Симона и нейната приятелка Петя. Те бяха съседки. Да поясня, че главните герои в тази приказка сме аз, Петя и баба Пена. Бабката беше доста възрастна и много се заяждаше с нас. Седнехме ли на пейката пред нейния блок, тя излизаше и ни гонеше с бастуна си, защото сме били викали. Един ден аз, сестра ми и Петя скучаехме. Взех от къщи поставка за камера. Играехме си пред входа, а Пена щом ни видя, веднага изскочи. Стоеше като стража. Сложихме поставката и се направихме, че включваме камерата. Бабата стоя две - три минути. Помисли си, че я снимаме и се разсърди. Тръгна заплашително към нас. Аз взех поставката и бавно се изтеглих назад. Тя ме последва. Вдигна си бастуна и заметна с него. Не ме уцели. А аз, за да я подразня й подадох поставката. Пена я хвана и започна да дърпа. Аз дърпам, тя дърпа. Направих се на уплашена, защото уж „камерата” беше от нейната страна. Натиснах бутончето и скъсих поставката. Бабата се уплаши и я пусна. Аз й се изплезих. Разгневи се Пена и се пробва да ме хване. Аз избягах, на тя хвана сестра ми Джесика. Петя ощипа бабата по „полата” и тя пусна заложницата.

Мама и тате ни видяха и ни прибраха. Пена се прибра с усмивка на лице. Мама ни наказа. Но си струваше.

Това е моята приказка. Очаквайте продължението за баба Кина, която ни мери с камъни, в следващия брой на „Щиглец”

Симона Рачева   

ПРИКАЗКА ЗА ЕМКАТА И ГОГ

 

До една велика планина, при една малка рекичка, имаше едно момче на име Емо. То беше палаво – викаха му Емката. Много обичаше да играе навън със своя най-добър приятел Георги, на когого казваха Гог. Те, нашите невероятни герои, правеха куп лудории заедно.

Един топъл ден те отидоха с колелата си на екскурзия в планината. Взеха храна и вода. Щом пристигнаха на езерото видяха следната табела: „Не докосвайте водата, защото ще съжалявате!”

Спогледаха се и си казаха:

-        Не вярвам на това, Гог, а ти? – попита Емката.

-        Не вярвам и аз, и за да го докажа ще пипна! – остро възрази Гог.

Хорицата от града неслучайно не дойдоха, защото знаеха, че езерото крие опасност. Що се отнася до Емката и Гог, от любопитство скочиха във водата. В миг се превърнаха в жаби. Колко изненадани бяха, че завариха в блатото жабоците Алекс, Ивайло, Сава, Венко, Дони и Иван, а Марто беше готвач и домакин.

Заради своето любопитство останали жаби през следващите сто години.                                                                                                                                

                                                                                          Емануил Кунев                

ЕДИН МОЙ СЪН

В един мой сън се случи нещо доста нереално.Аз се сражавах с бронирано каменно чудовище. Беше с армия от разтягащи се, като дъвка зверове, летящи огнени гадини и невидими огромни и зловещи маймуни. Не можех да се справя сам. Имах птица, която играеше ролята на поща и ми разнасяше писмата. Писах на приятелите си: Дони, Жижо, Алекс, Емо, Гого, Марти, Ивайло и Венко да ми дойдат на помощ.

Задържах армията, колкото мога, докато дойдат. Най-накрая пристигнаха. Дони беше с бронирана жилетка, както и всички други.Той имаше и голяма магическа брадва. Жижо беше с щит, на който пишеше: ”Аз съм най-добър по математика!” Алекс беше с огромен чук и с щит, както Жижо. Марти имаше оранжев меч и синя броня. Емо беше по-висок и носеше гранатомет. Гого имаше колан с брадва, пушка и броня в ръката. Ивайло пък беше дошъл с дълги и остри ножове. Венко носеше „емка”, но не му и трябваше, защото беше много мускулест.

Бихме се часове наред. Накрая ние победихме, а противниците ни се предадоха.

Обещаха никога да не идват вече на нашата планета!                       

                                                                             Сава Кондев

ЗАЩО КОТКИТЕ ГОНЯТ МИШКИТЕ

Имало едно време една мишка и един котарак. Мишката се казвала Моли, а котаракът Чък. Една сутрин, както си хапвали  вкусни курабийки и си пиели лимонада, Моли се задавила. Чък се изплашил и започнал да я удря по гърба. Хапката изхвръкнала от устата на Моли и ударила Чък по муцунката. Моли от силния удар залитнала, съборила шишето с лимонада, която се изляла върху Чък. Тя се засмяла, а Чък я попитал:

-         Защо се смееш? Виж, какво ме направи!

-         Смея се на теб, защото приличаш на мокра кокошка.

Тогава Чък подгонил Моли, но за негово нещастие се блъснал с няколко пчели, които го ужилили. Така в желанието си да помогне на Моли той си изпатил. И от тогава котките гонят мишките.

Вангелия Лолова

 3 клас

В сините води

В най-голямото море,

 по-синьо, по-дълбоко от нашето небе,

срещам там медузи

с красиви снежнобели блузи.

Кат подскокна делфина леко

ми се стори, че дъга изгря в небето, е-хее далеко.

Рибки пъстроцветни и щастливи

играят с топка в танци живи.

Водораслите като дантели

се закачат с рибките сребристобели.

Китът щом отвори голямата си паст

излапва всичко в този час.

Ах, колко са щастливи и доволни

тези приятелчета волни!

                            Елица

        Морето

Морето е красиво,

палаво, игриво.

Животни в него плуват

и весело танцуват.

Октоподът с мастило рисува

на художник се преструва.

Главата му е като шапка

и на нея може да подскача жабка.

Рак осмокрак

е моят голям враг.

Щипе и не пуска

малката ми бузка.

                            Мартин

***

В моретата красиви

плуват рибките игриви,

а делфините са умни

нищо, че понякога са шумни.

В горите от зелени водорасли

е пълно с костенурки тревопасни,

а между коралите червени

се разхождат рачета смутени.

В този свят чудесен

мидите припяват песен,

а медузата засмяна

е с неонова премяна.

Красотата стели се навред

и чудя се кога ще дойде моят ред

на пътешествие във бездните да тръгна

и малко китче да прегърна.

                            Живомир

***

В синьото море

е пълно с китове

Със шарени дантели

са мидите поели.

И рачета си има -

едно стои и кима.

Женски костенурки плуват там,

а мъжкият седи си сам.

Морските звезди

красиви са, нали?

Заровени са те

в дълбокото море.

Обичам те, море,

още от дете -

веселите ти вълни

в слънчевите летни дни!

                        Александра

***

Слънцето златно жари.

Хайде, весели другари:

- На морето, на морето -

викна весело момчето.

Хукнаха всички засмени

с нови плажни премени.

Хвърлиха се в морето,

а то ги посрещна напето.

Рибките червени и златни

плуват във водите благодатни.

А белите медузи

издуват свойте бузи.

                        Вангелия

***

Голямото море

е като синьото небе.

Под водата има риби

бързи, палави, игриви.

Медузите са като с рокли бели

с прекрасни розови дантели.

Забавно е морето

най-много за детето.

                        Мария

***

Ах, морето колко е прекрасно!

Над него грейнало е слънце ясно.

Весело палуват морските вълни

рибките игриви плуват в дълбини.

Белите медузки

са надули бузки,

а пък водораслите красиви

пърхат като пеперуди живи.

Ах, морето колко е прекрасно!

привлича всички ни тъй властно.

Радва ни със блясък и лъчи

гали ни със морските вълни!

                            Милена

***

В голямото синьо море

делфинът е като палаво дете.

Плува, скача и се весели,

и се забавлява до зори.

Непослушната медуза

е като с прозрачна блуза.

Носи се по морета, океани

и пари всеки, който хване.

                        Георги

***

Далече, далече в морето

живее приятел добър на детето.

Чудноватият делфин

има клин, дори е син.

Нашата медузка

носи бяла блузка.

Сърдитият кит

под водата е скрит.

Броят на животните в красивото море

не спира да расте.

                            Веселина

***

Ура, ваканция дойде!

Сега е време за море,

за плажове с лазурни брегове.

Че там са пясъкът, водата

и лудата игра с децата.

Обичам аз вълните на морето

и слънцето златисто във небето!

Здравейте, лято и море!

Ще дойда пак при вас - щастливото момче.

                            Ивайло

***

Малките медузки

са с прозрачни блузки.

Реят се в морето

като облачетата в небето.

Малкият делфин

има син клин.

В морето той се гмурка

и над вълните хвърка.

Червените рачета

са осмокрачета.

Живеят в рапанчета

като барабанчета.

                    Силвия

              Пролет

Идва пролетта прекрасна

и си тръгва баба Зима бясна.

Сърди се на нея пак,

че измества я незнайно как.

Пролетта е тъй красива -

млада, жизнена и дива!

Носи тя живот на всички

растения, хора и птички.

Когато свътът изглежда тъй променен

тогава е и моят ден рожден.

И затова обичам пролетта,

защото тогава съм се появил на света!

                            Георги

     Пролет зелена

Зимата отмина,

цъфнаха цветя.

Дърветата развиха

зеленички листа.

Птички надойдоха

отдалеч, от юг.

Свиха си гнезденца

по дървета тук.

С шарена премяна,

с глъч и веселба

зелена и засмяна

дойде пролетта!       

               Дони

 

Прекрасната пролет

Когато дойде пролетта

всички викаме "Ура"!

Олеле, ами сега

какво да правя през деня!

На пикник ли в гората,

на разходка в планината?

Ах, какви цветчета

и напъпили дръвчета!

Браво, тук са всички

щъркели и птички!

Пеперудките красиви,

пчеличките ни работливи -

с всички се сдружавам

и много аз се забавлявам.

                        Веселина

 

        Пролет

Ах, пролет красива,

правиш ме щастлива!

Що не може всеки ден

ти да си около мен?

Минзухарче малко скромно,

колко си ми ти бездомно!

Ще те взема във ръчица,

ще те водя при дечица.

Ах, пролет мила,

света си обновила!

Слънце, птички и дечица

радват ти се от душица.

                    Михаела 

 

        Пролет

Ура!

Нежна пролет е дошла!

Ухае силно на цветя.

 

Зелена трева по полята,

разцъфнал цвят по дървесата,

усмихнато слънце на небе

казва ми "Здравей, дете!"

Ах, че радост,

ех, че нежност -

чудна красота

ни носи пролетта!

                        Милена

 

        Пролет

Иде пролетта засмяна,

иде с пъстра хубава премяна.

Всяка клонка е зелена,

всяка пъпка - позлатена.

Птичките идват си от юг

и гнезда си вият тук.

Цветята разцъфтяват

и пеперуди полетяват.

А децата засмени

са с нови премени.

Играят и лудеят вън

нямат нужда те от сън.

                        Силвия

 

   Пролет

Пролет бяла,

пролет цветна и красива

ти си тъй омайна

и по своему си дива!

В твойте краски

ти си царствено-разкошна -

запленяваш всеки

с хубостта си гиздава и мощна!

Вред, където се докоснеш

с пръчицата си вълшебна

ти превръщаш сивотата

в чудна песен за душата!

Язовири и рекички

зашумяват като пойни птички.

Със одежди нови високите Балкани

приличат на огромни великани.

Нов живот се ражда.

Боже, каква е тази сила

дето вкичко тъй вазражда!

                        Киара

Прекрасната пролет

    Задухва южнякът. Прогонва облаците. Слънцето бавно изгрява и озарява смарагдените планини. Нежно разцъфват цветята. Постепенно всичко става зелено.

    Птичките започват отново радостно да пеят и да възхваляват в песните си природата.

   Децата тичат по поляните и радостните им викове биват разнасяни от южняка. Те го гонят с всички сили. Искат да го хванат, но никой няма да успее, защото вятърът е неуловим. А той отива в гората и започва да пее. Всички спират да го послушат, дори и песнопойните птички.

   Денят приключва. Слънцето се спуска бавно. Небето се шари с красиви нюанси, а после ни обгръща тиха спокойна нощ.

   Колко е красива тази пролет!    

                                                                                                      Елица

          Кокиче

Малко бяло кокиче,

красиво като момиче!

Стоиш вън на студено,

защото си закалено.

Цветчето ти нежно ухае,

та който мине да се омае.

Стъблото ти – тънко високо,

да гледаш поле широко.

Листата ти китни, зелени

като момински премени.

Децата със радост се кичат

и най-много тебе обичат.

                         Дони

   Кокиче

Ей, кокиче, кокиче,

Ти си нежно мъниче.

Показа  си главица –

истинска хубавица

и викна с ясен глас:

- Ставайте всички,

пролетта идва при вас!

Усмихна се слънцето,

тревичките, мушичките,

дечицата и птичките.

Хванаха се за ръце

и тропнаха весело хорце.

                        Вангелия       

      Кокиче

Кокиченце бяло,

в снежинки си цяло,

със тънко краченце

звъниш със звънченце.

- От сън се будете,

очи отворете.

Баба Зима си отива,

идва Пролетта красива!

                        Александра

       Кокиче

Първото кокиче

е нежно кат момиче.

Аз видях заранка

бялата камбанка.

То е с чудна шапка,

сякаш росна капка,

носи пролет хубавица

като бяла птица.

Изпод снежна пелеринка

расло в нашата градинка.

Ще го скъсам аз на мама

с обич най-голяма.

                        Венелин

       Кокиче

Ах, кокиченце,

мъничко момиченце.

С бяла камбанка,

красиво си - Снежанка.

Ти предвестник си на пролетта,

на децата носиш радостта.

След теб разцъфват се цветята

в горите, във полята.

Радост, глъч навред ехти,

Слънчо весело трепти.

Птички песни волно пеят

 и децата вън лудеят.

                        Силвия

        Кокиче

Кокичето е бяло.

Днес е разцъфтяло.

Изникнало в полето

и радва то детето.

Със сребърна камбанка,

подобна на коронка,

прилича на Снежанка.

За пролетта примамка.

                        Грациела

        Кокиче

В градината на двора

взе ми нещо бяло взора.

Наведох се – било кокиче,

снежното момиче.

Гуши се под снегове дебели,

просветва със листенца бели.

Сякаш светлината цяла

от земята е изгряла.

                        Живомир

      Кокиче

Ти си бяло мъниче

като малко птиче.

Твоята камбанка

е в бяла премянка.

Ти си бяла птица –

прекрасна хубавица!

Бялата ти шапка –

като росна капка.

Нежна  си снежинка

с бяла пелеринка.

                        Жармена

           Кокиче

Намерих си едно кокиче,

прилича ми на бяло птиче.

То е мило и красиво

сред цветята – срамежливо.

Със зеленичко телце,

мекичко като перце.

Ето скъпото кокиче,

мойто мъничко момиче.

                        Веселина

   Птичка

- Хей, птичке, ти си тъй красива.

Защо сезиш сама на тая липа крива?

- Защото съм сама.

Никой другарче не иска да ми става.

И моята съдба е такава.

- Искаш ли да станем приятели добри?

Сутрин ще ме будиш в ранни зори,

вечер ще ме приспиваш с песни след игри.

- Да, но скоро ще стане есен.

Трябва да отлитам. Стихва мойта песен.

                                    Елица

  Птичка

Птичко волна,

птичко песнопойна.

Ти си мъничко птиче,

сладко като кокиче.

Ти събуждаш ме от сън

и всеки ден ми пееш вън.

На дървото ти заставаш

и на всеки песен подаряваш.

                            Силвия

        Птичка

Птичко, защо стоиш така,

да не си изгубила своите деца?

Аз ще ти помогна,

но не за да те трогна.

Да ги търсим във гората,

да ги търсим из полята.

Не тъжи така,

с клюмнала глава!

Ой, ти волна птичко,

спокойно! Може да са на някоя жичка.

Ето ги във този храст,

паднали от онзи бряст.

                        Георги

    Птичка

Скъпа моя птице,

мила хубавице!

Кацни на тази круша,

че всеки да те слуша.

Животните в гората,

децата във полята

ще се веселят и пеят -

с тебе ще лудеят.

А за награда

екскурзия ти се пада

до близкото селце,

наречено "Зрънце"!

                Веселина

   Сапунена вода

С чаша в ръка

и сапунена вода

и със сламчица една

направих си игра.

Потапям във водата,

надувам със устата

и от течността

излиза красота.

Сапунени мехурчета

с пухени коремчета,

с цветове като дъгата

летяха в небесата.

Пъчеха се горделиви -

мислеха се за красиви,

но след миг от тази красота

не остана и следа.

                        Симона

Планината и сестричката ми

Планината е любима на моята сестричка.

Харесва там цветята и всяка тревичка.

В нея птичките си чуруликат сладко.

- И аз като тях пея, нали, мили батко?

Често ми говори за плахите сърнички,

че крила си нямат като волни птички,

но пък бягат бързичко и гладко.

- И аз така бягам, нали, мили батко?

Ала в планината имало и мечки,

не като на баба малките юрдечки!

А страшни и ръмжащи или казано накратко:

- Хич не ми се ходи в планината, батко!

                                        Дони

      Гатанки

На двора ме среща юначе

с накривено бяло калпаче.

То предвестник на пролетта е –

на зимата края вещае.

                                               Що е то?

В двора на баба е кацнало птиче,

което изглежда като момиче.

То си има бяла качулка,

сякаш е истинска булка.

Само, че това не е никакво птиче,

което изглежда като момиче.

С него пред пролет всеки се кичи

и го нарича …………………. .

По поля и по гори

се белее и цъфти!

Предвещава пролетта.

- Как се казва то, деца?

                               Дони

Имаме едно мъниче,

Прекрасно е като момиче.

То е като бяло птиче

и се нарича ……………. .

То е предвестник на пролетта,

на пролетта и радостта.

Сякаш е росна капка

и си има бяла шапка.

Познайте кое е това момиче

и се нарича …………….. .

Цъфна  в нашата градинка

бяла, хубава снежинка.

На глава й бяла шапка

и изглежда като капка.

Прекрасна е като момиче

и я наричаме …………. .

                                   Георги

Тя родена е в горичка,

дето пее малка птичка.

Всички деца я обичат,

затова с играчки я кичат.

                    Що е то?   (елхичка)

Щом натиснеш копче

тя отваря джобче.

Дърпа, смуче, всичко сбира

без изобщо да подбира.

                    Що е то?     (прахосмукачка)   

Щом я включиш в тока

хуква тя из блока.

Дърпа смуче със хобота

всичко със охота.

                   Що е то?    (прахосмукачка) 

Тя е мила и добра

винаги подава ми ръка.

Щом усетя нежните ръце

трепва моето сърце.

                    Що е то?    (майката)

                       Елица

Тя е малка птица

и каца на всяка жица.

Храни своите дечица

и се нарича...            (лястовица)

Бяла, мъничка звезда

от небето пада тя.

От нея всичко побелява.

Види ли слънце се стопява.

                        Що е то?    (снежинката)

                        Георги

Умна, сладкодумна -

бъбри чак до мрак.

Който с нея е другар,

тя му дава чуден дар.

                        Що е то?    (книгата)

Ключ извит, гласовит.

Не отключва той врати,

а заключва пет черти.

                        Що е то?    (ключът сол)

Златни грейнали цветя

върху синкава ливада.

Виж - обърната е тя,

а пък ни едно не пада.

                    Що е то?    (небето и звездите)

                        Милена

То е малко и пълзи.

Бавно движи се, нали?

Носи къща на гърба си,

а крачето му е босо.

                    Що е то?    (охлюв)

                      Грациела

Нощем като златна пшеница

поникваме в голяма паница.

Блещукаме със своите искрици

и се наричаме ...     (звездици)

Рокличка има червена,

с черни капки украсена.

Крилца си има тя,

познайте я, деца!

                            (калинката)

                      Дони

Малка светлинка в тъмното видях,

ала какво е това не разбрах.

Нито огън там блещука,

а е малката ...    (светулка)

                     Галина

Живее в небето

виждаш я и през пердето.

                    Що е то?    (луната)

                    Жармена

Грее като огън

голямо кълбо.

Свети като лампа

и грее ни то.

                    Що е то?    (слънцето)

С шапка, шал и ръкавици

облечен е добре,

но огрее ли го слънце

започва да реве.

                  Що е то?    (снежен човек)

Малка другарка е

с много юнаци.

Пълна с чудеса е

и много знае.

                   Що е то?    (книгата)

                   Симона

Шарена като дъгата,

мъничка като цветята,

лети като птичка

весела, добричка.

                   Що е то?    (пеперудка)

                    Александра

Ритам топка, карам лодка,

плувам, карам колело.

Вечно пъргав, здрав и чист

аз съм малкият ...    (спортист)

                    Аделина

Всяка сутрин то изгрява

и светът по-светъл става

гали мило със лъчите

и събужда ни душите.

                Що е то?    (слънцето)

                    Ивана

Учат, рисуват, играят

после за нищо не хаят.

                Що е то?    (учениците)

Скрита в гъстите шубраци

срамежливо се навежда.

Някой нежно я поглежда

и в дома си я нарежда.

                Що е то?    (теменужката)

Пеперудки бели

по небето полетели.

Вихрен танц поели.

Галят ни лицата.

Радват с танца си децата.

                Що е то?    (снежинките)

                 Вангелия

Постилам с черга бяла

земята наша цяла.

Заледявам аз реките

и радвам на децата дните.

Знам, аз съм ви любима.

Наричате ме...    (зима)

Имаме си бели главички

със зелени очички.

Имаме си тънки вратлета

със зелени крачета.

Всеки с обич ни среща

и навярно се сеща,

че на тези момиченца

ние казваме ...    (кокиченца)

Имам аз добро момче

с дълго, дългичко краче.

По бяло поле минава -

след него диря остава.

На главичката си има шапка

и изтрива всяка грешна капка.

С това добро момче

си нарисувах пъстро редче.

Сети ли се, дете,

що е това момче?

                  (моливче)

                 Венелин

Малко, сиво и игриво

трошици кълве и се нарича ...    (врабче)

Не е ключ, другари,

а много врати отваря.

                Що е то?    (знанието)

Детето го обича

и с него се пренася

в светове различни.

                Що е то?    (сънят)

Едно панталонче за пет крачета.

Познайте що е то, момчета!

                                    (ръкавичка)

                     Иван

В големи две колички,

десет братчета, сестрички.

Делят се те на две

и наричат се...    (ръце)

                    Веселина

          Хвърчило - плашило

Моето хвърчило

ще е във форма на плашило.

Ще бъде красиво

и малко диво.

Ще има хиляди хартийки

и много цветни фунийки.

Ще е бързо като вътър -

ще ходя с него на театър.

Ще се носи във небето

и ще плува във морето.

Ще бъде най-красивото от всички,

но няма да се надпреварва с птички.

                                        Мартин

        Хвърчило

Днес си направих ново хвърчило.

То е от хартия и от лепило.

Има си опашка

дълга като прашка.

Лицето му е гладко

като бабиното сладко.

Украсата му цветна

като на дъгичка.

Очичките му светят

като две звездички.

Но от небето закапаха капки

едри като мамините шапки.

И моето ново хвърчило

се превърна в плашило.

                          Симона

        Хвърчило

Направих си пъстро хвърчило -

то беше тъй красиво!

Имаше цветна глава,

а опашката му - като дъга.

Нарисувах емблемата на отбора ми любим

и то стана като цветен килим.

Хвърчилото си пуснах в небето

и побягнах с него из полето.

Носеше се като вълна в морето

и бях доволен аз, детето.

                                             Георги

"Светулка" - творческа задача

Много се радвам, деца, че успяхте да сътворихте тези прекрасни стихотворения само за петнайсетина минути  в часа по четене.  Гордея се с вас!

             Светулка

Намерих си една светулка –

нарекох я аз нея Булка.

Сложих Булката на лист,

много хубав е и чист.

Но тя сега ми е сърдита,

че в листенцето е скрита.

Много ми е жал за Булка –

тя е моята светулка.

Аз ще й се извиня сега

и ще я пусна пак на свобода.

Вижте, приятели сме ние

и никой няма да се крие.

                                Веселина

             Светулка  

Накъде така, светулчице,

къде отиваш в тъмното сега?

Моя мила булчице,

с блестяща светлина!

Аз не мога да се прибера –

да направим ей така:

Аз ще те приютя

в моята топла ръка.

А ти пътя освети ми,

кацни на моята ръчичка

и си подай малката главичка.

                                     Дони

            Светулка

Хей, светулчице добра,

къде така се луташ

в мрачната гора?

Мигар търсиш липов лист

та на завет да се приютиш?

Или пък ме следиш,

за да ми покажеш пътя чист.

Кацни във моята ръка,

та да ме водиш в тъмната гора –

ти дружелюбна светлинка.

                                     Симона

            Светулка

Светулке лекокрила,

къде ли си се скрила?

Моля те, ела,

светулко, тъй добра!

Дай ми светлинка,

за да ида у дома.

Пред мене полети

и пътя освети.

                                      Силвия

        Светулка

Ти, светулчице, летиш,

а защо така мълчиш?

И сега във тъмнината

тихо шумолят листата.

Някой приближава във тъмата

както ти летиш

пътя му да осветиш –

само да се съгласиш.

Той не може да се прибере - 

ти подай си малките ръце

към къщата му полети

и дома му покажи!

                                Александра

Публикуват се без редакция!

Канарче

Аз в кафез сега живея,

обичам песнички да пея.

Каква е моята съдба -

да не съм на свобода!

Ала аз горкото

не им мисля злото.

Слушам вика на децата,

но зная им играта.

И мечтая си в полята

да усетя свободата!

                                Веселина

 Мечта за пътешествие

Ще ми се да разгледам света, ала

сам да отида в пустинята и да потърся

там, дето казват по учебника, че се е скрила

голяма, дългокрака двугърба камила.

Ще ми се и да отскоча с въртолет

до джунглата страшна да си търся мед.

Или да срещна аз там мухата  им Цеце,

или да зърна как им изглежда щуреца.

Ще ми се после с голяма ракета

да отскоча до някоя странна планета.

Там може да срещна извънземно момче

и да поритаме топка с глава и краче.

Ще ми се, ще ми се безстрашен и сам

да разгледам света безбрежно голям.

Да надникна навсякъде - тук или там,

но не сега, а като стана голям.

                                        Дони

                                            Мързеливата снаха

                                     (приказката е разказана от името на снахата)

    Омъжих се за един момък. Много е красив, но родителите му са толкова глупави, че си живея като царица. Един ден тъкмо се унасях да спя и ги чувам как се карат. Не могат да се разберат кой да вземе менците, за да донесе вода. Събудиха ме и аз много се ядосах. Излязох вън и им казах да не се карат, единият да донесе вода днес, а другият - утре. Така и направиха, а аз си поспах добре.

    Накарай мързеливия на работа, та на ум да те научи.

 Симона 

  Коледна приказка

 (Приказката, класирана на І място в литературния конкурс "Светлината на Христовото Рождество" - раздел проза)

-         Зън, зън! – иззвъня звънчето.

-         Как смееш да ме будиш!? – провикна се Мечо. – Не виждаш ли, че е тъмно навън?

-         Тъмно ли? – попита снежната фея. – Грешиш! Всички звездици греят с огнените си светлини. И знаеш ли защо? Защото тази нощ е тържествена !

-         Че какво й е тържественото? – измърмори една стара парцалива кукла с големи очи.

-         Как какво? Това е нощта, в която се роди Исус! – провикна се феята.

-         А кой е този Исус? – предпазливо попита едно розово прасенце, което едва подаваше главата си от коша с играчки.

-         Исус е Спасителят на света ! – прозвуча като ехо глас, идещ сякаш от звездите ...

-         Така ли? А нас ще спаси ли от тази тъмна и студена стая? – запита едно измръзнало жълто патенце, което потреперваше от студ.

-         Да! Всички ще ни спаси и ще ни стопли с обичта си! – каза феята и отвори широко прозореца на стаята.

На небето множество ангели танцуваха от радост. Чуваше се песента им, а около тях припламваха приказни светлини.

-         И-ха-а-а-а! Колко е красиво небето! – възкликна плюшено зайче с клюмнали уши и се заслуша в песента на ангелите.

-         Феятa е права, нали? – каза Мечо. – Това е толкова тържествена нощ, а ние сме се затворили в тази стая и мълчим. Хайде да празнуваме!

-         Хайде, хайде! – развикаха се играчките и като се хванаха за ръце, запяха тържествено:

“Тиха нощ! Свята нощ!

..........................................”

Дони