Професия родител

         Ученето е сложен и многостранен процес. Човек учи от раждането си до самия край.  Освен двете основни страни -  учител и ученик, значение имат семейните отношения, обществената среда и приятелските кръгове,  медии, бит, култура, религия, мода и т.н.

        Важна роля има семейството, в частност – родителят. За съжаление обаче училище за родители няма, а професията родител е денонощна - 24 часова и е най-отговорната и трудна работа. Трудно е когато детето е бебе и плачът е необясним. Трудно е когато му растат зъби, трудно е когато прохожда, трудно е когато се учи да се храни самостоятелно, трудно е когато трябва да свикне в детската градина, но най-трудно е когато започва същинското учене – І-ХІІ клас.

         Родителят често е по-стресиран от самия ученик. В желанието си да изглеждаме перфектните родители, се държим по-неадекватно от децата си. "Чуждите деца пишат по добре, не забравят домашните си, не плачат и не капризничат, а нашето…"

         Родителите изпадат в ужас и не знаят как да се справят с тези проблеми. А те не са болка за умиране, защото за всяка болежка си има билка и тя е добре позната, просто не сме се сетили за нея.

         Ето ги проблемите:

- ученикът не помни поставеното домашно

- не желае да започне самоподготовка

- написва бързо и небрежно домашните си

- плаче и не желае да се подготвя под предтекст, че му е трудно

- прекъсва самоподготовката с оправдание за умора

         А сега за билките и отварите или как родителят да се справи с тези трудности.

         При първите два проблема, успокоение за вас е, че не сте единствените. Доста родители  си блъскат главите върху въпроса: „Какво ви е домашното?” или кръстосват шпаги с Иван, защото той не желае да учи, а времето…

         Е, забъркайте следната отвара:

         Разпитайте внимателно детето си как е протекъл денят в училище. Не започвайте с въпроса какво имате за домашно, а почнете от интересните за него неща. Какво се случи интересно? За какво говорихте в час? Разберете какво му е направило най-силно впечатление? Подтикнете го да преживее отново урока и тогава се поинтересувайте за поставената домашна задача. Можете дори да поиграете с него на учител и ученик, като детето е в ролята на учител. Така няма начин да не разберете, какво точно се е случило и съвсем естествено ще преминете към темата за домашните задачи.

         Вторият проблем е свързан с качеството на изпълнение на домашните упражнения. Това е важен проблем, тъй като е свързан с изграждане на сериозно и отговорно отношение към учебния процес. От подготовката на домашните зависи степента на усвоеното знание. Те не са само затвърдяване на наученото, а и предпоставка за надграждане и ориентир към новото. Ето защо родителят трябва да създаде условия за нормално протичане на процеса на самоподготовка. Условията са не само битови /естествено и те са важни/, но и психологични. Оптималното време за самоподготовка според психолозите е от 15 до 17 часа. До това време родителят трябва да е подготвил психически и да е успял умело да мотивира детето да седне и да започне изпълнението на своите задачи. Самият процес на самоподготовка е много сложен. Родителят взема участие в него само с напътствия, насърчения и оценка. Той не е активната фигура. Детето трябва само да се справи с упражненията, като задължително получи оценка за своя труд. Всички домашни се проверяват, коментират и оценяват. Изтъкват се хубавите и лошите страни, като приоритета се дава на положителните неща. Виждайки задоволство в очите на родителя си детето изпитва гордост и увереност в собствените си сили, придобива самочувствие и желание за повече работа.

        НИКОГА НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ЗАПЛАХИ, ОБИДИ, СИЛА, ПАЗАРЛЪЦИ, НАКАЗАНИЯ.

БЪДЕТЕ СТРОГИ И СПРАВЕДЛИВИ КЪМ ТРУДА НА ДЕТЕТО СИ.

АРГУМЕНТИРАЙТЕ ДОБРЕ РЕШЕНИЯТА СИ. НЕ ОТСТЪПВАЙТЕ. БЪДЕТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ.

        Децата често ни изпитват и ако открият пробойна в стената, ще се промушват винаги през нея.

        И така, за да помогне този  цяр, родителят трябва да запомни ПЕТ думи: мотивирай, напътствай, насърчавай, оценявай, стимулирай.

         Интересни са последните два проблема, когато детето използва плача, умората и сложността на задачата за да се измъкне.

Ами оставете го да си поплаче. А когато вече му е омръзнало го попитайте дали сълзите са му помогнали да напише домашното. Отговорът е естествено „не” и тогава е ред съвсем спокойно да му обясните, че само трудът е този който ще му помогне. Тук много поучителна е приказката за тримата братя и неволята.

       Умората. Предложете му вода, мляко, тоалетна. Дайте му междучасие, но засечете време – 10 -15мин. Направете го така, че и детето да може да следи времето – покажете на часовника. Така ще постигнете двоен ефект – вашето дете неусетно ще научи отмерването на времето по часовник и същевременно ще придобие навици за точност. Вие също трябва да бъдете точни – не удължавайте междучасието!

     Трудните задачи. Не мога.

         Понякога това е мотив за измъкване, но понякога е истина. Трябва внимателно да се уверите за кой от двата случая става въпрос. Измъкването е резултат от пробойни във вашето родителско поведение. Ако често сте вършили неща вместо дете си, то сега отново ще опита да ви използва. Не отстъпвайте, дори ако трябва на следващия ден да отиде без домашно. Нека понесе последствията и отговорността за своите действия.

        БЪДЕТЕ БЕЗКОМПРОМИСНИ, НО НЕ ГРУБИ! ДАЙТЕ МУ ДА РАЗБЕРЕ ВАЖНИЯ ЖИТЕЙСКИ УРОК, ЧЕ АКО ОСТАВИШ ДНЕШНАТА РАБОТА ЗА УТРЕ, НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ЩЕ ИМАШ ДВОЙНО ПОВЕЧЕ РАБОТА.

         Трудността често е реален проблем. Децата не умеят да работят с учебник, нямат добра фина моторика, пространствената ориентация е твърде примитивна, мисленето е нагледно-образно, вниманието е неустойчиво и т. н. Затова насърчавайте детето дори при най-дребното подобрение. Стойте до него, обяснявайте, отбелязвайте, но не вършете нещата вместо него, дори и да не сте доволни от резултата. Не прекалявайте с упражненията. Разнообразявайте дейността, но не отклонявайте вниманието от проблема. Върнете се на него и следващия ден и продължете докато не сте убедени, че е преодолян.

         Системността в действията на родителя е изключително важна за правилното израстване на ученика.

Това са цяровете. Вероятно те няма да помогнат на всички, но универсално лекарство няма. Всеки от вас сам ще забърка отварата, която му трябва, но за да улучите точната доза, трябва само едно - да слушате и чувате децата си. Докато не се научим да ги чуваме, няма как да ги разберем.

        Успех в трудната професия – РОДИТЕЛ!

                                                                              По материали от мрежата