Сливен - нашият град
|
“Ето го, заграден на запад и север от високи рътлини и скалисти хребети, той е застанал на границата между Стара планина и равнината, опрял гръб на Балкана, с лице към Тракия…” (К. Константинов) |
|
Неоспорима е щедростта на природата към Сливен. Скалният масив “Сините камъни”, чистият въздух, изобилието на вода, умереният климат, минералните извори, плодородната долина на Тунджа и Сливенското поле са само част от нейните дарове.
Мястото на днешния град е обитавано от хилядолетия. Историята ни отвежда към времето на траките и после пласт върху пласт откриваме присъствието на римляни, славяни, гърци, усещаме духа на Първото и Второто българско царство.
Нашите прадеди създават селището на кръстопът и това е едно от големите предимства на Сливен, играло важна роля в неговото минало и настоящо развитие.
Сливен заема особено място в икономическия живот на България. Тук са направени първите стъпки на българската индустрия, благодарение на обстоятелства от географски и исторически характер, съчетани с предприемчивостта на сливенеца Добри Желязков. През 1834 г. той създава първата текстилна фабрика на Балканския полуостров. Това оказва огромно влияние върху по-късното развитие и съвременния облик на Сливен.
Неизменен белег на дълголетната история на града е и духовността. Култов център от времето на античността, градът развива тези свои функции в един нов смисъл през Ранното християнство и Средновековието. Сливен е сред най-значимите духовни средища в България повреме на Възраждането. Той е родно място на първия български поет Добри Чинтулов, на първия български художник, получил академично образование, Димитър Добрович, на много видни българи, чиито имена са свързани с развитието на българската и европейската наука и култура, на просветното дело и стопанското развитие в българските земи. През 1827 г. в Сливен е открито училище, а през 1860 г. е създадено читалище “Зора”. Забележителен е и днешният принос на Сливен в културната съкровищница на България. Много имена на изтъкнати съвременни творци и учени се свързват с нашия град.
Още през първите столетия на османското владичество Сливен и Сливенският край се превръщат в средище на хайдушкото движение – една от най-обичайните форми на съпротива против турското робство. Това поражда славата на Сливен като град на стоте войводи. Той е известен като родно място на националните герои Хаджи Димитър и Панайот Хитов.
Съвременният Сливен обединява функциите на стопански и духовен център с тези на областен и общински административен център. Със своите 112 103 /2006 г./ жители той е осмият по големина в страната.
АРХИТЕКТУРНИ И КУЛТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Внушителни и легендарни са символите на Сливен – Сините камъни, Стария бряст, паметникът на Хаджи Димитър, на 7-ми конен полк – “Орлето”, градският часовник, фабриката на Добри Желязков, Чинтуловите песни… Символи, обединяващи предприемчивия дух, бунтовния плам, будителския порив. Дори и за гостите на града, които не познават българската история, те придобиват смисъл, защото това не са застинали късчета история, а част от съвременната атмосфера на града. В Сливен си дават среща историята и традицията със съвременната динамика и многообразие – съчетание, в което се крие неповторимото очарование на града под Сините камъни, "…града, събрал ведно старо и ново, калдъръм и асфалт, старинен чардак и днешна многоетажност, …събрал не само ветрове и реки ведно (оттам и името му), а събрал минало с настояще, днешна радост с минала мъка” (Дамян Дамянов).
 |
СИНИТЕ КАМЪНИ “Над всичко е лазурно-матовотосияние на Сините камъни, което ще даде истинският колорит на дните ни, от първия до последния.” (Константин Константинов) “Сливен има много символи. Може би най-прочутият сред българите са Сините камъни. След пролетен дъжд, когато въздухът е бистър и слънчев, те сияят в теменуженото над града. Морскосини са в зноен летен ден. Сиви, смръщени и някак корави са наесен, когато прочутият вятър подгонва облаците над тях и те като бели стада ги преливат, сурват се надолу сякаш в чаша на огромен водопад…” (Дамян Дамянов)
|
 |
ПАМЕТНИКЪТ НА ХАДЖИ ДИМИТЪР Не можем да си представим Сливен без присъствието на легендарния войвода Хаджи Димитър на централния сливенски площад. Един от неотменните символи на града, паметникът е свидетелство за славния подвиг и народната признателност. Неговият архитект е Юрдан Юрданов, а скулпторът Стефан Пейчев сътворява фигурата на Хаджи Димитър, както и 5 от бюстовете на видни сливенски възрожденци на същия паметник. Останалите 3 бюста са дело на Васил Вичев, Димитър Гаджалов, Янко Павлов. Петър Дамянов и Стефан Павлов са автори на другите релефи на паметника. |
Паметникът на Хаджи Димитър е официално открит на 8 ноември 1935 г. “благодарение на щедрите дарения на някои сливенски граждани и фирми, на сливенските кооперации, Популярна банка, както и на църквата “Свети Димитър”, Общината, Държавата и сливенските културни дружби в София и Бургас, също благодарение на учениците от цяла България…” През 1993–94 г. със средства на Сливенската община паметникът е основно реставриран.
При откриването на паметника през 1935 г. за пореден път се подчертават патриотичните заслуги и жертвения влог на Хаджи Димитър и Сливен за събуждането на народната свяст и порива към свободата:
“В тоя момент ние сме пред един паметник, пред един внушителен белег на признателност към делото и саможертвата на легендарния герой Хаджи Димитър Асенов, който преди 67 години сложи своята глава за свободата на българския народ.”“Хаджи Димитър Асенов е сливенски гражданин, но той не принадлежи само на Сливен, той е на България и всеки кът от българската земя го счита за свой герой. Сливенци могат да бъдат горди, че техният исторически град е дал великан, признат от цял народ, великан, за когото песни се пеят, за когото историята легенди разказва и чието име се носи от поколение на поколение като същинска легенда.”
 |
ГРАДСКИЯТ ЧАСОВНИК Един от символите на Сливен с особено, магнетично-притегателно присъствие, е градският часовник. |
ФАБРИКАТА НА ДОБРИ ЖЕЛЯЗКОВ
Още през 18-ти и началото на 19-ти век вълнено-текстилното производство на Сливен е широко известно в пределите на Турската империя. Обилната планинска вода, силно развитото овцевъдство в района и новите парично-стокови отношения в Турция обуславят развитието на характерния за Сливен занаят – абаджийството.
Напуснал Сливен при масовото преселване на сливенци в Русия след Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Добри Желязков се установява в Екатеринослав, където се запознава с развитието на текстилната промишленост в Русия. Там снема модели от станове, чекръци, дараци, купува някои и през 1834 г. след завръщането си в Сливен изгражда специализирана работилница за производство на вълнени тъкани с манифактурно разпределение на труда.
Качеството и вида на произведеното от Добри Желязков сукно предизвиква интереса на турската администрация. В него тя вижда възможност за намаляване на вноса от чужбина. Добри Желязков е повикан с изработени от него мостри пред султана. Те са одобрени и с известния султански ферман от 1836 г. е възложено изработването на платове от представените образци при оказване на пълно съдействие на Добри Желязков. Във фермана е посочено: “Такива лица, находящи се в империята ми като него, са заслужили моето имперско благоволение”.
ЧИНТУЛОВИТЕ ПЕСНИ
Сливен е родният град на родолюбеца Добри Чинтулов (1822–1886), народен учител и поет, автор на революционни песни, които вдъхновяват народа в борбата му срещу поробителя. Песни, вълнуващи и до днес като израз на народностната гордост и свободолюбие.
“Символ на Сливен са, ако приемете, и песните на Добри Чинтулов. Особено когато в зашуменото дворче на неговата къща, в деня на Даскал Добри – тъй го наричал народът, цигулка или тръба звънко извиси мелодията на “Къде си вярна ти любов народна…”, а сърцето ви заповтаря верните думи, дето могат да се кажат само с тия звукове. Идеите на Чинтулов дотолкова са се сраснали с нашето съзнание, че в герба на Сливен неговият млад юнак зове с тръба братята си, препуснал вихром коня над стенещия Балкан” (Дамян Дамянов)
ГРАД НА ДУХОВНОСТТА
Културното наследство намира продължение в живота на днешния Сливен. Тук работят три държавни културни института – Драматичен театър, Куклен театър и Национален музей на текстилната индустрия, а също и редица общински културни институти. Историческият музей съхранява над 80 000 експоната. Художествената галерия притежава една от най-богатите колекции в страната с над 6000 творби и 3 постоянни експозиции. Регионалната библиотека разполага с уникален многоотраслов фонд, наброяващ над 265 000 библиотечни единици. Образцовото народно читалище “Зора” е най-старият културен институт в общината. В него функционират най-старата и най-голяма читалищна библиотека с над 125 000 тома литература, ценна колекция от старопечатни книги и периодика от Освобождението; Детска школа по изкуствата; хор “Добри Чинтулов”, носител на много награди от български и чуждестранни конкурси. В културния живот на града важно място заемат също Симфоничният оркестър и Ансамбълът за народни песни и танци. Клубът на дейците на културата е притегателен център за професионално-творческите сдружения. На територията на общината работят още над 50 читалища, 11 от които са в град Сливен, както и много колективи за любителско творчество.
В Сливенския край са съхранени 460 археологически, над 200 архитектурни и около 120 исторически паметници на културата, 9 от тях са с национално значение. Сред най-посещаваните са Музеят на текстилната индустрия, Музеят на сливенския бит, къщата на Хаджи Димитър, Художествената галерия, църквите “Св. София” и “Св. Димитър”.