Стилове на възпитание и родителски грешки

Типичните родителски грешки...

...които ние допускаме, ако се придържаме строго към един от следните стилове на възпитание

При всеки човек на определена възраст се установява стереотип на поведение. Един от тези стереотипи е стилът на възпитание, който волно или неволно се проявява във всеки от родителите.

• Подчиняващ стил.
Привържениците на този стил изискват от детето безпрекословно подчинение във всичко. Детето може да реагира на такова отношение по различен начин. Външно едни остават послушни, но вътрешно протестират, и такова противоречие може да доведе детето до невроза. Друг постоянно грубиянства и възразява на родителите си.

• Излишно взискателен стил.
Той се изрязява в стремеж към ускорение развитието на детето. Такива родители изискват от детето съвършенство във всичко. Карат му се за най-малкия пропуск в учението или при изпълнение на домашните задължения. Придават голямо значение на придобиването на навици и знания, но не и на емоционалното развитие на децата. В общуването си с тях те се стараят да проявяват колкото се може по-малко чувства. Реакцията на децата на завишените и преждевременни изисквания са потиснатост, неувереност в собствените сили, постоянен страх да не разочароват родителите си, което също води до неврози.

• Малодушен стил.

Родителите се стараят да подберат за детето добър учител, не твърде взискателен, да го избавят от всякакво напрежение, не го поощряват да проявява инициатива. Такива деца израстват със слаба воля, не умеят да носят отговорност за събитията в живота си.

• Охраняващ стил.

Родителите са в постоянна тревога за детето, следят всяка негова стъпка, изпълняват всяко негово желание. Стараят се да не допуснат и най-малък физически или психологически дискомфорт. Формира се зависимост от родителите във всичко - включително до зряла възраст.

• Излишно емоционален стил.
Свойствен е повече на майките. За него е характерно прекалено проявяване на чувства към децата, възхищение от красотата и способностите им, постоянни прегръдки, целувки. Привикнало към прояви на постоянна любов и поклонение в семейството, детето очаква същото и от околните. Като не получава очакваната оценка и грижа, смята отношението на съучениците и на учителите към него за несправедливо.

• Небрежен стил.
Отличава се с пълна незаинтересованост от вътрешния свят на детето, неговото психическо състояние, преживявания. Детето е оставено само на себе си. Няма взискателност, но няма и поощрения и нужната ласка, любов. Равнодушието към детето ражда в него безразличие към собствения му външен вид, към преживяванията му, свързани с околните хора и училище. Нерядко при особено чувствителни и затворени в себе си деца, се формира жестокост, стремеж да се нарани някого, да причинят някому болка.

• Заплашващ стил.
Проявява се с готовност да се наказва детето за всяко голямо или малко провинение, постоянни заплахи. В семейството всички се намират в постоянно напрежение, готови във всеки един момент да избухнат. Такъв стил на възпитание може да формира у детето навика да хитрува, да извърта, за да избегне наказанието. Или да се отказва от собствена гледна точка, само и само да не попада под прицел. Когато станат по-големи, някои деца изобщо престават да реагират на заплахи, стават неуправляеми.

• Непоследователен стил.

Такива родители лесно сменят милост с гняв, от ласки преминават към заплахи. Могат да обещаят да направят или да купят нещо, когато са в настроение, но най-често не изпълняват обещанията си. Характерен признак за този стил е необмислени изисквания, наказания и поощрения. Постепенно детето губи уважение към родителите си. Но най-важното е, че необмислените постъпки, избухливост и непоследователност стават и негов собствен жизнен стил.

• Подкупващ стил.

В такива семейства отношенията с детето се градят на парично-стокова основа. Детето привиква, че добро поведение, отлични бележки в училище, помощ в домакинството се купуват с пари или подаръци. Това формира в него представата, че изобщо човешките отношения зависят само от количеството пари.

Опитайте се да определите кой е вашият стил и преценете неговите силни и слаби страни. Това може да ви помогне да се откажете от типичните родителски грешки.